Наскоро EurActiv публикува своя класация на 40-те най-влиятелни личности в европейската енергийна политика. Юлиан Попов е класиран в нея на 24-о място, а освен това е сред първите личности в политиките за енергийна ефективност – като 25 номер отново от общо 40 имена, наред с комисаря по енергетиката, вицепрезидента на Европейската комисия, Ангела Меркел.
Попов е бивш министър на околната среда от служебното правителство, един от основателите на Нов български университет, журналист и писател. В момента Юлиан Попов се занимава активно с енергетиката, ръководи борда на Европейският институт за ефективност на сградите (BPIE).
Г-н Попов, на какви конкретни ваши дейности се дължи мястото ви в тези две енергийни класации на EurActiv?
– Трудно ми е да кажа. Двете класации на агенцията EurActiv са изработени с алгоритъм, който включва комбинация от позиции в организации, медийни цитирания, участия във форуми, интервюта с различни институции и други параметри, които не са ми известни.
Според мен по-интересното в класациите е почти пълното отсъствие на хора от новите страни - членки на Европейския съюз, което означава, че трябва да бъдем много по-активни на международната енергийна сцена.
България има репутацията на енергийно най-неефективната страна в Европейския съюз. Оправдан ли е този възглед?
– Оправдан е. България употребява годишно енергия на човек, която е равна на около 2.5 тона петрол. Италия употребява същото количество енергия на човек, а е една от най-развитите европейски икономики. Германия, страна, на която с основание гледаме като на една от най-развитите индустрии в света, употребява 3.5 тона. В същото време енергийната им консумацията пада независимо от икономическия растеж.
Мисля, че би било разумно да си поставим за цел през 2030 г. икономиката ни да се намира някъде между днешните равнища на Италия и Германия, без да повишаваме енергийното си потребление. Това би означавало просто да изградим модерна икономика.
"Енергийна ефективност" в България се свързва най-вече с програмата за саниране на сгради. Какво е вашето определение за енергийната ефективност, какво значи това, обърнато в политики, икономика и ежедневие за хората?
– Енергийната ефективност може да се определя по различни начини. Може би най-простият би бил "количество енергия, която използваме за определен продукт или услуга". Колкото по-малко енергия използваме, за да е топла или светла стаята, за да изминем 100 километра или произведем един тон тухли, толкова по-енергийно ефективни сме. Друго определение на енергийната ефективност, лансирано от Международната енергийна агенция, е "първото гориво". Идеята е енергийната ефективност да се разглежда като гориво, като енергиен източник.
Как обаче обръщаме това разбиране в политики и икономика е по-сложен въпрос, защото инвестициите в енергийна ефективност обикновено са значителни, възвращаемостта понякога е бавна, ползите са комплексни, трудно изчислими и облагодетелстват много различни хора или институции, които не са готови да се включат в първоначалното финансиране. Освен това хората свикват с определени неща – крушки, коли, машини или прозорци, и никак не искат да се разделят с тях.
Затова ни е необходима внимателна държавна намеса, която да тласне развитието на пазара за повишаване на енергийната ефективност, а после внимателно да се оттегли от него. Не е зле и да въведем в България идеята за търгуване на енергийно спестяваме по начина, по който търгуваме ток или газ.
Как реално може да се обвърже енергийната ефективност с овладяване на проблема с мръсния въздух у нас? Възможно ли е това в България, където замърсяването на въздуха е много сериозен проблем?
– Енергийната ефективност и мръсният въздух имат пряка връзка. Неефективното изгаряне има нисък ефект, тоест при него горим повече, и мърсим повече. По-ефективната кола е по-чиста. По-ефективната печка изгаря значително по-малко дърва от високо ефективната. А енергийно ефективната сграда има нужда от значително по-малко енергия, за да се отоплява.
С разрастващата се електрификация на отоплението, което е модерната тенденция, замърсяването на въздуха от отопление може на практика да се ликвидира. Затова пътят към чистия градски въздух минава преди всичко, макар и не само, през енергийната ефективност.
Това е напълно възможно в България и се прави. Трябва обаче още много. Чистотата на въздуха трябва да се включи ясно в ползите от санирането, включително и подмяната на отоплителните системи, ясно да се изчисли, оцени и сподели с хората. Мисля, че тогава те ще го подкрепят.
Освен намаляването на сметките за отопление и подобряване на състоянието на въздуха какви други ползи може да донесе една дългосрочна програма за повишаване на енергийната ефективност?
– Изключително много. Освен по-ниските разходи за отопление и подобряване на качеството на въздуха навън, хората получават топлинен комфорт и значително по-чист въздух вътре в помещенията.
Чистият въздух вътре и вън намалява белодробните и други заболявания, а това се отразява положително на здравето и качеството на живот и намалява разходите за здравеопазване. Стимулира се бизнеса, особено малките и средни предприятия. Развива се производството – изолационните и строителните материали обикновено се произвеждат в страната, не се внасят. Увеличава се енергийната сигурност на страната, която става по-малко зависима от внос на енергия. Увеличава се стабилността на електроенергийната система, защото внезапните промени в температурата навън не водят до рязко увеличаване на потреблението на електроенергия. Намаляват се въглеродните емисии. Откриват се работни места. Това са само част от ползите.
Една амбициозна и предвидима национална програма за енергийна ефективност е в състояние да промени икономиката и живота на хората.
Виждате ли воля у политиците и реално действащи политики в посока енергийна ефективност в България в последните години?
– Да. Идеята за енергийната ефективност на сградния фонд беше изключително амбициозно прокарвана от президента Росен Плевнелиев, както по времето, когато беше регионален министър, така и като президент. Екатерина Захариева, в различни позиции, положи огромни усилия, за да се развие програмата за енергийна ефективност на сградите. Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Йорданка Фандъкова и много други индивидуално и като институции полагат огромни усилия.
Министърът на енергетиката и енергийният регулатор също играят важна роля чрез въвеждане на относителна яснота и пазарни принципи в енергетиката. За съжаление не се чуват гласовете на министрите на социалните грижи, здравеопазването и финансите. Техните ресори имат ясна полза от повишаване на енергийната ефективност.
Политическите усилия са подложени на честа критика. Причините са две. Първо, България не успява да наложи ясна енергийна стратегия, споделена от повечето партии, в която централно място да заеме енергийната ефективност. Другата причина е, че подобна политика е много трудно да се наложи и няма страна в Европейския съюз, в която сградният фонд да се санира безпроблемно. Но не бива да разчитаме само на политици и да се вглеждаме само в сградите. Бизнесът направи и продължава да прави много за енергийната ефективност в България. Отделните граждани или семейства също допринасят много. Разбира се, липсва относително обществено съгласие по този въпрос, но това не е нещо ново.
Голяма част от въглищните централи у нас използват физически и морално остарели технологии. Освен че замърсяват, те са и неефективни. Бихте ли коментирали бъдещето на въглищата и мястото им в енергийната система на страната ни?
– Въглищата си отиват. Те са силни замърсители и произвеждат значително количество въглеродни емисии, които ние се стремим да намалим. Те стават и все по-неконкурентоспособни спрямо новите енергийни технологии.
Важно е да имаме стратегия за изтеглянето им от енергийната система. Това трябва да е процес, който е добре планиран и разумно финансиран. Необходимо е също да се намали системния разход при затварянето на въглищните централи.
Разумно би било например да се обсъди "Марица-зток" не просто да бъде затворен, а постепенно да се преобрази в нов тип енергиен център, в който постепенното извеждане от употреба на стари мощности да се заменя с чисти енергийни източници. Ако застелете Маришкия лигнитен басейн, който надали може да се използва някога за селско стопанство, със соларни панели, те ще произвеждат приблизително толкова електроенергия, каквото е средното вътрешно потребление на цяла България. "Марица-изток" разполага и с електропреносна инфраструктура, квалифицирана работна ръка.
Можем ли да черпим опит за енергийна ефективност на някои от съседите ни на Балканите - държави, с които имаме сходно минало, и се предполага, че опитът може да се споделя ефективно?
– Можем да черпим опит от всеки, защото грешките и провалите на другите са добър урок. Румъния и Гърция имат интересни програми за енергийна ефективност на сградите. Но онова, което е направено в България е може би най-полезният урок. То обаче трябва да се изследва много по-задълбочено. Не бива просто да санираме 10 сгради и после още 10, и още 100.
Задълбоченото изучаване на резултатите от първите 10 ще ни помогнат много за следващите.
Затова аз бих посъветвал правителството да отдели една немалка част от средствата за санирането на сгради за изследвания, за амбициозни пилотни проекти, за обучение, развитие на нови технологии и за информация. Много медии ще критикуват подобен подход, защото ще им е по-лесно да кажат, че правителството прахосва пари, но това е правилният подход. Необходимо е не просто да се санират блокове, а да се създаде разрастващ се пазар за подобряване на ефективността на сградите и за прилагане на все по-нови технологии.
Кои европейски практики трябва да следваме в енергийната ефективност?
– Няма страна с перфектна програма за енергийна ефективност на сградите. Опитът на Германия в енергийната ефективност на сградите е много ценен, но според мен е много скъп. Англия с така наречената "зелена сделка" (Green Deal) разработи много интересна система, но тя не работи.
Холандия разви схема за тип панелно саниране, при която изолацията на сградите се подготвя отделно и после се полага върху сградата, подобно на принципа на панелното строителство. На тази система (Energiesprong) залагат големи надежди, но тя може да не проработи в България. Добре е да въведем принципа на постоянно подобряване на българската практика и да се стремим всеки етап на санирането на сградите да има по-висок стандарт от предишния.
Трябва ли българското правителство да подкрепи по-амбициозни европейски цели за енергийна ефективност за 2030 г.?
– Според мен да. България може да подкрепи дори и най-амбициозната цел, която се обсъжда в момента, от 40% повишаване на енергийната ефективност. Като енергийно най-неефективната страна в Европейския съюз по-амбициозни цели не само ще ни помогнат да излезем от тази позиция, но ще са и много по-лесни за постигане. По-лесно е да свалиш 30 килограма, ако тежиш 120, отколкото, ако тежиш 80.
Възможно ли е в България да се изградят сгради с почти нулево потребление на енергия? Скъпи ли са за страна като нашата?
– Напълно е възможно. Освен това сградите с почти нулево потребление на енергия (nZEB) стават изискване за всички нови обществени сгради от 2018 г. и за всички останали от 2020 г. Тяхното изграждане не е значително по-скъпо, а енергийният им разход е много по-нисък. Добре е следващият етап на програмата за енергийна ефективност на сградите да включи пилотни проекти за саниране с подобен стандарт. Това ще развие уменията за изграждане на тези сгради в България и когато стандартът влезе в сила, не само ще сме готови да го приложим, но и българският строителен бизнес ще бъде международно по-конкурентоспособен.
Как оценявате досега действието на програмата за саниране на сгради в България?
– Оценявам я като дръзка първа стъпка, която задвижи едно много тежко колело. Важното сега е тя да продължи, но с намаляващ дял на държавната помощ, с по-високи енергийни стандарти, с по-широко участие на общини, бизнес, граждани и финансови институции. Необходим е и много сериозен анализ на всеки резултат.
Какво според вас може да се подобри в нея, за да е по-ефективна тя?
– Наскоро Европейският институт за ефективност на сградите (BPIE), чийто борд ръководя, заедно с българския ни партньор ЕнЕфект и с подкрепата на Европейската климатична фондация направихме анализ на българската програма за саниране на сградите. В общи линии препоръките са, че в следващата фаза трябва да се въвлекат по-сериозно бизнесът и финансовите институции, да се осигури аналитичната подкрепа на един или няколко института за ефективност на сградите, които да изучават техническите им характеристики, финансовите инструменти и политиките.
Ще е разумно да се приложи принципът на саниране стъпка по стъпка. Това ще рече всяка сграда да има пълен амбициозен проект, който да включва и бъдеща интеграция на възобновяеми енергийни източници, след което този проект трябва да се разбие на части и да се изпълнява част по част в зависимост от наличното финансиране. Така всяка сграда ще може постепенно да стане значително по-независима от външно енергийно снабдяване.
Управляващите планират в следващите години по тази програма да се изисква съфинансиране от собствениците на сгради. Това ще отблъсне ли допълнително хората?
– Зависи от всичко, за което говорихме досега. Ако по националните телевизии текат няколко сериозни програми, които дебатират експертно ефективността на сградите, ако бизнесът и изследователските институти наистина се ангажират в тази дейност, ако бъде постигнат рамков консенсус между политическите партии, намаленото финансиране няма да отблъсне хората, може дори да ги привлече.
За да си представим обратната страна на медала, бихте ли дали пример за фрапираща енергийна неефективност в България или Европа?
– Неефективността е относително нещо. Онова, което е неефективно днес, вероятно е било ефективно преди време. В края на 19-и век въглищните електроцентрали са работели с ефективност 4%, днес работят с 40%.
Ще ви дам три други примера, за които си струва да се замислим дали не може да направим нещо: употребата на крушки с нажежаема жичка, горенето на дърва в традиционна печка и преяждането с месо.
Съвременното светодиодно осветление употребява до десет пъти по-малко енергия от традиционното осветление и смяната им се изплаща за година-две. Около 10-15% от електричеството, което употребяваме, отива за осветление. Тоест подмяната на крушките в страната може да затвори една средна електроцентрала.
Пернишките печки горят дърва с ефективност около 30% и силно замърсяват въздуха. Високо-ефективните печки горят с ефективност около 90% и замърсяват значително по-малко. Що се отнася до месото, за да получите 1000 калории телешко, ви трябват около 8000 калории растителна храна. Растителните калории, които са необходими за едно кюфте, са достатъчни, за да осигурят храна за един човек за един ден. Когато се натъпчете с повече месо, отколкото ви трябва, се държите 3 пъти по-неефективно от една пернишка печка, запалена, когато температурата навън е 20 градуса.
